Затворих очи. А когато отново ги отворих, лудостта й бе пуснала корени в моето същество; намирах се някъде далеч от топлото място, на което обичах да чета. Едри и силни клони зловещо трепереха в мразовитата нощ, а песните на щурците огласяваха мястото като хор от малки зелени животинки. Дърветата около нас бяха голи - сякаш зимата нагло бе отркаднала листата им от есента, за да превърне останалото от тях в бели снежинки, падащи на носовете на децата. В паралелна вселена. А в тази - на носовете на троловете. Далеч, далеч от моя дом, там, дето всичко е тъй непознато, се бе развихрил пищен огън с езици тъй алени, че дори кръвта би завидяла. Пламъците му вдигаха пушек в сумрачните небеса и образуваха малки облачета от дим. Загърнати в някакъв плащ, лицата ни безизразно наблюдаваха картината наоколо. Първото ни приключение, а Тя си го бе представила твърде добре.
Очите ми плахо се стрелкаха на всички посоки, знайни и незнайни, търсейки място, от което да наблюдаваме троловете без те да ни закачат. Изобщо не бяхме визуализирали съществата - местоположението им си оставаше мистерия, ала все пак толкова истинска и примамваща, че тръгнах напред без да мисля. Тя ме последва търпеливо. Някъде напред се чу нещо, подобно на дрънчене, което явно трябваше да бъде някакъв вид смях.
Докато ускорявахме полека крачката, плащът ненадейно бе паднал. Но на нас не ни трябваше топлина, след като имахме цяла торба с приключения, очакващи ни в дебрите на мъгливата гора.
По-нови публикации По-стари публикации Начална страница