The best fantasy is written in the language of dreams. It is alive as dreams are alive, more real than real ... for a moment at least ... that long magic moment before we wake. We read fantasy to find the colors again, I think. To taste strong spices and hear the songs the sirens sang. There is something old and true in fantasy that speaks to something deep within us, to the child who dreamt that one day he would hunt the forests of the night, and feast beneath the hollow hills, and find a love to last forever somewhere south of Oz and north of Shangri-La. They can keep their heaven. When I die, I'd sooner go to middle Earth.

- George Marin

измечтано от: selena yordanova в 20:15

Тогава нека съчиняваме заедно! Нека се потопим в най-дълбокото синьо на фантазиите си и развихрим бурите на въображението си, докато усетим как се задушаваме в собствените си мечти. Да не скърбим, че не е реалност, а да вярваме, че всичко е възможно и сами да се изречем.. макар и да не бъдем напълно и някога разбрани. 

 Очите ми блестяха, променяйки през миг цвета си от синьо-зелен на зелено-син. Сърцето туптеше, като че ли го преследваха дузина тролове. Но то не предполагаше, че въпреки злата си същност, троловете са ужасно, ужасно... ами, глупави.

 Да започнем с троловете, а?
Предизвиквам те да преодолееш младежкия си страх и да разбудиш духовете около огъня им. Виждаш ли ги?

 ...и аз затворих очи преди още да ми е отговорил. Представих си страховитата гора, клоните, които шибат студени нощен въздух, пращящия огън, заобиколен от четири огромни...

- ЛУДА ЛИ СИ?

... тролове.

мечти:

0 Comments:

Post a Comment



По-нова публикация По-стара публикация Начална страница

Subscribe to: Коментари за публикацията (Atom)